iction

Здравейте хора...днес имаме много работа,

Това е едно напрегнато време за всички организми на земята, във Вселената, отвъд паралелите на космическотот пространство и т.н. За това си помислих, че в такова време не е място за напрежение и смут...по-скоро е време да се успокоим и да прочетем нещо развличащо, нещо, което напълно ще спре преработвателния процес във най-горната обвивка на човешкия мозък до най-затънтените и откачени места на извънземното подсъзнание. И това "нещо" няма да започне просто ей така, защото е физически невъзможно материя да се възпроизвежда от нищо в откритото пространство...това "нещо" започва много отдавна, когато още хората са били още едноклетъчни организми. Тогава слънцето все още създавало смъртоносни за сегашното ни човечество соларни експлозии и т.н. Даже нека кажем, че това е в една паралелна реалност и там даже ядрото на земята не съществува и съответно земята няма магнитно поле и благоприятна за живот среда. Единствената градивна частица, която съществува е толкова малка, че няма маса и благодаряние на това се движи 10 000 пъти по-бързо от светлината, нека наречем тази частица Мегонтиний...докато се рее някъде из космоса..случайно се сблъсква със най-близката звезда - Слънцето, оставяйки дупка с диаметър по малък от 1,6 • 10 на –19-ста...за съжаление тази дупка е достатъчна за да изтреля купчина бариони и нуклеони с обща маса от 90 675 MeV/c2, но при сблъсъкът с елемента движещ се по-бързо от фотонче тези бариони и нуклеони се разпадат на протони и електрони движещи се със точчната скорост от 299 792 458 m.s. на -1-ва при, което несъзнателно се сблъсква със отрицателна материя, която създава дупка във пространството и за фрагмент от секундата един протон успява да премине в паралелното пространство, но загубвайки 9/10 от своята скорост. В същото време в нашата Вселена, изключително близко до нашата галактика - на около 2,5 млн. светлинни години от Земята, се забелязва нещо нормално и част от ежедневието на така познатия ни свят - свръхнова, която не е като всички останали. За разлика от обикновената свръхнова, тази имплодира, струпвайки огромна маса и оформяйки обект с диаметър 800 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето и със същата плътност, който притежава огромна гравитация. А съвсем случайно, ако кълбо със същата плътност като Слънцето има 500 пъти по-голям радиус и ако светлината се привлича по начина, по който се привличат и другите тела, то цялата излъчена от такова тяло светлина би се върнала обратно върху него под действието на собствената му гравитация => си имаме работа със Черна дупка. В нашия случай нашата Черна дупка е обезпокоително близо до активна звезда, която бива привлечена от гравитационното поле на дупката и съответно погълната, но при голямото налягане звездата се превръща в свръхнова, която от същото налягане имплодира, образувайки Черна дупка в Черната дупка и на теория удвоява засмуквателния процес и под огромното налягане дупките експлодират отварайки междупространствената дупка и разрушавайки материя в радиус от 800 000 светлинни години.Нашето протонче съвсем случайно се оказва на точното място в точното време и преминава в нашата паралелна реалност със същата скорост - 9/10 от тази на светлинната скорост (което означава, че сега всичко е както трябва, защото както всички знаем триизмерната Вселена, в която живеем, е фиксирана на скорост 9/10 от скоростта на светлината ). ... [Следва продължениe]