iction

Здрасти,

Време е да си поговорим за живота .

Запитайте се! Много пъти ли се чудите "Какво забавно, легално действие мога да сбутам в графика ми??"...може да е по-различно формулирано, но все излъчва една и съща емоция - отегчение.

Дааа... Имате нужда от хобиии...

Не, ама сериозно, понякога съм сигурен, че умирате от скука!

Трябва да правите като мен, ще ви разкажа една история с изключителна достоверност:

"Беше петък следобед и имахме Руски език, случайно правихме преговор за бъдещето входно ниво, и госпожата "припомняше материала", изпитвайки ни в същото време. Гледах  как постепенно погледа на госпожата идваше към мен, в този момент си помислих за възможностите на човечеството и на личността в своето развитие и по една много дълга и неизбежна нишка от мисли и логически връзки се сетих за "вълнуващият начин на живот, който живея"....В такива моменти (когато започна да мисля) понякога си представям сцената (за която си мисля) на забавен кадър и с епична или известна музика....и понякога много експлозии в заден план, но в случая си представих една много лежерна, тягостна и меланхолична картина на еднообразие и монотонност, която покваряваше дори най-оптимистично настроените умове. Тази мисъл не ми даваше мира. На другата сутрин станах в 6 часа. Никога до сега не съм ставал толкова рано без причина! Обякох се и докато всички останали още спяха аз излязох на вън, с мисълта, че ще тичам из квартала. Аз лично не живея точно в София, а в околните крайща на града. Докато тичах забелязвах тишината и покоя на мирното градче, нямаше никакви следи от поквара и изменност, само невинност и чистота. Е...докато не стигнах до едни, наблизо намиращи се складове с много злобно куче. Докато наближавах неволно си помислих как злобното куче ме забелязва и изтърквайки земята под него, се втурва след пикантните ми бутчета, още не бях осмислил това, а вече бягах с невероятна скорост през ливадата от глутница прежаднели и пълни с ненавист зверове...Няма да лъжа и ще кажа, че в този момент дори не осъзнавах къде съм, само знам, че това, което ми се сториха за секунди бяха сигурно 10-15 минути. След моменти бях преминал железопътната линия и моста, забутвайки се в огромни храсталаци с безброй непознати звуци и стонове.  Осъзнах, че съм се загубил...не след дълго всичко сякаш изчезна и бях в пустош...самотно и студено, но тогава видях една фигура. Тази фигура беше по-скоро образ...жестоко измъчен от съдбата и сломен, паднал изключително ниско дух. Смутта се усещаше от километри. Изпитах нужда да помогна на тази фигура, да се върне в реалността. Наближавайки, светът около мен сякаш спря и замръзна...постепенно всички цветове се стичаха. Колкото по-близко, толкова по-неспокоен се чувствах. В мен се зароди чувство на двоумение и паника. Аз тичах към черната фигура от часове, а пространството между нас сякаш се увеличаваше...тогава се замислих...

Спрях и затворих очи. Когато ги отворих силуета стоеше точно пред мен, все едно бях разкъсал пространството и приближил обекта на желание по-близо до мен, без дори да помръдна. Вгледах се по-отблизо, осъзнавайки злощастната истина, че тази фигура насред пустошта бях аз! Тогава постепенно всичко изчезна. Сякаш се дематериализирах и появих в паралелна реалност,  която за съжаление беше настоящата реалност. За миг се озовах на последния чин, събрал всички погледи и опуленото лице на госпожата ми по руски, която седеше и ме гледаше разочаровано..."

Като цяло искам да каже, че всеки, даже и неусетно прави едно бягство от реалността, едно бягство към един перфектно или зле устроен свят, изразявайки свои убеждения и мисли, съдържащи символика, която дори не може да бъде разбрана от самия него. Тези символични тайни са скрити в неговото подсъзнание, напиращо да се покаже наяве, поне така тълкувано от мен...но дори да не съм ви повлиал по какъвто и да е начин, поне се запитайте: "Какво търся наистина?", "Кои са моите убеждения за живота?"...Бъдете сигурни в себе си и в своите умения, само слабите се предават!
А, и между другото...не усещам присъствието на членовете! Изявете някакъв коментар към всички тези написани неща във форума. Наистина няма много наистина поучителни статии, но все пак...ние сме една общност!

Благодаря за вниманието и за отнетото ви време,

Mr. X

Историите ти будят интерес... Искаш ли да се запознаем?